Прилагане на асистирани репродуктивни технологии IVF / ICSI
Асистираните репродуктивни технологии са съвкупност от клинични и биологични процедури, които позволяват зачеване ин витро (IVF), ICSI, трансфер на ембриони и изкуствена инсеминация. С тяхна помощ може да се роди дете в семейство, на което е невъзможно да постигне бременност по друг начин.
Ин витро оплождането (IVF) е метод, при който в лабораторни условия яйцеклетките на съпругата се събират със сперматозоиди на нейния съпруг, за да се оплодят. Получените ембриони се прехвърлят в матката на съпругата или се замразяват (криопрезервация). Методът ICSI е подобен на метода IVF, но при него в яйцеклетката се инжектира сперматозоид с помощта на специална техника. И при двата метода е възможно използването на донорски сперматозоиди или яйцеклетки след подписване на съответните документи от двамата партньори.
IVF се извършва на следните етапи:
1. Индукция на овулацията.
2. Събиране на яйцеклетки.
3. Получаване на сперматозоиди.
4. Събиране на яйцеклетките и сперматозоидите в лаборатория и осигуряване на условия за оплождане и ранен растеж на ембриона.
5. Трансфер на ембрионите в матката.
ИНДУКЦИЯ НА ОВУЛАЦИЯТА
Успехът на метода IVF зависи до голяма степен от качеството и броя на събраните яйцеклетки. Чрез индукция на овулацията с хормонални препарати лекарският екип контролира зреенето на яйцеклетките и повишава шанса за събиране на повече от една яйцеклетка. Медикаментите и дозите се определят индивидуално за всяка пациентка. Понякога при приложението на тези медикаменти настъпват странични ефекти като гадене, главоболие, горещи вълни. Макар и рядко, използването на тези хормонални препарати може да доведе и до развиването на усложнения. Едно от тях е образуването на яйчникови кисти, които не се считат за тежко усложнение. Друго усложнение е овариалният хиперстимулационен синдром. Тежките му форми се проявяват със събиране на течност в корема и гръдния кош, флебит, шок и евентуално с фатални усложнения. Тежки случаи на овариален хиперстимулационен синдром се срещат изключително рядко (0.1 - 4%). Както с всички лекарства, винаги е възможна и алергична реакция към някое от тези, които се използват за индукция на овулацията.
Проследяването на овулацията се извършва основно чрез хормонални изследвания (естрадиол, лутеинизиращ хормон), ехографии (безболезнен преглед с ултразвук), влагалищна цитонамазка, цервикален скор и други изследвания.
ПУНКЦИЯ НА ФОЛИКУЛИ
Целта на пункцията на фоликули е събирането от яйчниците на яйцеклетки, които да бъдат оплодени.
За да се съберат по-качествени яйцеклетки, се прави инжекция с хормона човешки хорионен гонадотропин (ЧХГ). Дозата и времето на.поставяне на ЧХГ се определя от лекарския екип. Към пункцията на фоликули се пристъпва от 32 до 36 часа по-кьсно.
Методът, известен като трансвагинално събиране на яйцеклетки под ехографски контрол (събиране на яйцеклетки под ехографски контрол през влагалището), е безболезнен благодарение на използването на определени медикаменти, които могат да се приложат през устата, мускулно или венозно. През влагалището се въвежда специална игла, която се насочва под ултразвуков контрол към фоликулите на яйчниците. Събраните с тази игла яйцеклетки се предават веднага на биолог, който прави оценка на качеството им и след като потвърди, че са зрели, осигурява подходящите условия за тяхното оплождане.
В нашата клиника и по света събирането на яйцеклетки по този метод се извършва в амбулаторни условия. По този начин се избягва нуждата от хоспитализация.
Методът съдържа малък риск от инфекция, кървене и възможно увреждане на червата или други вътрешни органи от иглата. Някои пациентки могат да почувстват известен дискомфорт (неразположение) след манипулацията. Обикновено пациентките могат да напуснат клиниката от два до четири часа след процедурата в зависимост от приложената техника.
Задължително е извършването на предоперативни изследвания и прегледи.
ЛАБОРАТОРЕН ЕТАП
Използват се яйцеклетките на съпругата и сперматозоидите на съпруга или на донор, които са получени чрез мастурбация след въздържание от три до пет дни. Сперматозоидите преминават през различни среди, за да се подберат най-подходящите от тях. Тези селектирани сперматозоиди се поставят заедно с яйцеклетките в подходяща хранителна среда при температура 37°С в инкубатор. Остават там до пет дни след пункцията на фоликули, като периодично се прави оценка дали е настьпило оплождане и как протича деленето на оплодената яйцеклетка.
ICSI - РАЗЛИКА В ЛАБОРАТОРНИЯ ЕТАП
Разликата в провеждането на ICSI в сравнение с IVF се състои в директното въвеждане на един сперматозоид в яйцеклетката. Манипулацията се извършва с помощта на микроигла под микроскопски контрол. Сперматозоидът може да произлиза от спермата на съпруга. Той може да бъде взет и директно от епидидима или тестиса. След оплождането яйцеклетките се поставят в подходяща среда в инкубатор и тяхното развитие се наблюдава периодично.
ТРАНСФЕР НА ЕМБРИОНИ
Трансферът на ембриони има за цел поставянето на оплодените яйца (ембриони) в маточната кухина.
Ако яйцето се развива нормално и достигне до стадия с две до осем клетки след няколко последователни деления (след около 48 часа), се пристъпва към прехвърлянето му в матката. Тази манипулация е наречена трансфер на ембриони.
Този етап е най-простият от цялата технология на асистираната репродущия, но е и един от най-важните. Извършва се от два до пет дни след пункцията на фоликули.
Ембрионът се поставя в много тънка тръбичка под микроскопски контрол. Жената е в положение като за обикновен гинекологичен преглед. С помощта на спекулум лекарят достига до маточната шийка и внимателно въвежда тръбичката с ембриона в матката. Той оставя там ембриона и изважда тръбичката.
Отпускането на пациентката в този момент е много важно, за да се улесни преминаването на тръбичката през шийката на матката и за да се избегне появата на маточни контракции, които биха могли да изместят току-що поставения ембрион на неподходящо място в матката. По правило преди трансфера на жената се дават лекарства (премедикация). След трансфера пациентката трябва да почива около 30 минути и едва тогава може да напусне клиниката.
Когато има повече оплодени яйцеклетки, най-качествените от тях се прехвърлят в матката на жената, а останалите могат да се замразят или да бъдат унищожени. Това зависи изключително от желанието на двамата партньори и възможностите за това.
Шансовете за настъпване на бременност са по-високи при трансфериране на повече ембриони, при ембриони с по-добро качество и при трансфер към 5-ия ден след пункцията на фоликули. От друга страна, колкото повече ембриони се трансферират, колкото по-добро е качеството им и колкото по-късно се извърши трансферът им, толкова по-голяма е вероятността за възникване на многоплодна бременност. Многоплодната бременност крие рискове за развитието на бременността, на плодовете и за състоянието на бременната, включително и за живота й. Това е причината лекарският екип да търси баланс при трансфера на ембриони между повишаването на възможността за имплантация, от една страна, и ограничаването на случаите с множествена бременност в рамките най-много на двуплодна (5-8% от всички случаи) от друг.