Кoлкото и да струва едно бебе, винаги си струва
Има жени, които никога няма да разберат как е възможно майка да изостави детето си... Това са жените, които копнеят да имат дете, но не могат!
Средно годишно у нас се правят 50 хил. аборта. Ако успеем да разубедим 1% от тези жени да запазят детето си, да чуят как тупти за тяхната обич сърчицето на мъничко същество, ще се родят 500 деца. А това е много повече от родените от ин витро (бел. - те са около 350-400)!
Колко струва на родителите си едно бебе в епруветка? Ако бъде заченато от първи опит, до раждането си - без да са купени още количка, креватче, биберони и пелени, струва около 10 000, пресмятат лекарите, без да броят безсънните нощи на родителите му и мокрите от сълзите им възглавници. Само ин витрото е от 4500 до 7 хил. лв. По време на бременността майката взема допълнителни лекарства, прави се преднатална диагностика и т.н.
И все пак... колкото и да струва едно бебе, винаги си струва, убеден е специалистът по репродуктивна медицина д-р Георги Николов.
- Само българските двойки ли имат проблеми със зачеването на деца? Това генетична обремененост ли е?
- Не. Тук изобщо не става въпрос за генетична или етническа обремененост. Проблемът е в това, че ромското население много рано се репродуцира. Те имат по 2-3 менструални цикъла и след това забременяват. Най-младата ми родилка ромка бе току-що навършила 13 г., а майка й бе на 28... По този начин болшинството от ромките нямат време преди първата бременност да се "сдобият" с кисти, с тазововъзпалителни болести или ендометриоза например, нямат и ранни аборти. Така те "изпреварват" голямата част от причините за т.нар. вторичен стерилитет. Не, че при тях също няма проблеми със забременяването, но най-често те са от първичен характер - поначало нямат овулация, тези, които имат аномалии на вътрешни или външни полови органи. Докато българката "отлага" репродукцията си за 27-28 г. или често и за по-късно.
- Безплодието в цивилизационен проблем ли се превръща?
- Може и така да се каже, колкото и парадоксално да изглежда. Хората с по-добро образование и социално положение, за да се реализират в обществото, отлагат дълго раждането на дете - искат да завършат университет, да вземат магистратура, да стигнат до по-високи етапи на кариерата си и т.н. и т.н. През това време жената е имала 1-2 възпалителни заболявания, или има вече ендометриоза, направила дори някой и друг аборт и пр. Между другото, у нас все още нерядко се прекъсва бременност по желание след 12-ата седмица, въпреки че е забранено. А усложненията след такива аборти са много сериозни. Сякаш българката още не може да проумее, че абортът не е начин за семейно планиране.
- До каква степен "вината" за стерилитета е в мъжете?
- В голяма степен! Половината от причините (ние за вина не говорим!) са у тях - не слязал навреме тестис, прекарани заушки с усложнения, разширени вени на тестиса, прекарани тежки травми или възпалителни заболявания и др., които нямат общо с еректилната функция и с възрастта. Мнозина казват: "Ама как? Аз нямам проблем в леглото..." и сякаш не си дават сметка, че двете неща са съвсем различни. С възрастта, разбира се, проблемите се трупат. Проблем е и фактът, че и младите мъже като жените, както споменах, се стремят първо да направят кариера, да се осигурят, да осигурят семейството си и едва след това мислят за деца. Но има много случаи, в които при мъжа не е налице нито една от изброените причини, а спермограмата е лоша и детето не идва... Тогава търсим "скритите" причини за проблема.
- Какви може да са?
- Много често са от професионален характер. Например
шофьорите. Водачите на тирове много дълго време са в принудителна седяща поза. Или
работещите в офиси пред компютъра. При тях локалната температура в малкия таз се повишава, има застой на кръв и така се влошават параметрите на семенната течност. Хората,
работещи с разтворители (ксилол, толуол, терпентин и пр.) и най-вече с анилинови бои - вредните пари много лесно се вдишват, веднага попадат в кръвта и бързо увреждат всички млади делящи се клетки.
Работещите с йонизиращо лъчене - около радарни станции. Нямаме ясни данни за евентуалните вредности на хората, които например монтират предавателите на джиесемите.
Електроженистите - от една страна азотният окис, който уврежда както еректилната функция, а също влошава и спермограмата и от друга страна - вредното излъчване на волтовата дъга.
Работещите при висока температура - в доменни пещи, в леярни и пр. Да не забравяме, че нормалната сперматогенеза се осъществява при температура поне с 3-4 градуса под нормалната телесна температура.
Заклетите пушачи
Консуматорите на концентриран алкохол.
Разбира се, чуват се предложения например работодателите, преди да сключат трудов договор с мъж, да представят списък с идентифицирани вредности на работното място, свързани с репродуктивното му здраве и да му бъде предложено преди да започне работа, да си замрази семенна течност, която да се използва в момента, когато прецени, че е готов и иска да има дете. Но предполагам, че повечето работодатели няма да са съгласни. Все пак, убеден съм, че ако има добра воля, може да се направи много за решаване на демографския проблем:
Да се подобри значително здравната просвета, за да бъдат
намалени полово предаваните болести;
да се намалят значително абортите...
да се редуцират вредностите така, че да не са ощетени и работодателите, и работниците и служителите. А ако не е възможно, хората, работещи във вредни условия, да имат правото и подкрепата (и финансова) на държавата и безплатно за самите хора например да бъде замразена семенна течност за период от няколко години...
Около 200 лв. е замразяването на семенна течност и 6 месеца съхраняване, а за всяка следваща година - по около 200 лв. на година за съхранение в течен азот при минус 196 градуса. Така, да кажем за 5 години на човек би струвало около 1200 лв. По принцип световната практика не е единодушна колко време може да се съхранява семенна течност. Засега е ясно, че до 5-годишното съхранение не води до никакви промени в генетичния материал, макар че напоследък има публикации и за по-дълъг период на съхранение без промени. В България криобанкиране (такъв начин на съхранение) на сперматозоиди се прави от около 25 години и често се раждат деца от замразена сперма. Освен това, има и много
бебета, родени от замразени ембриони.
Например, ако при първия опит за ин витро не е постигнат успех, но се съхраняват ембриони, то те могат да бъдат върнати при следващ цикъл, веднага след овулацията, и това да спести на двойката скъпите и инвазивни процедури по стимулация на яйчниците и вземане на яйцеклетки. Имаме и такива случаи - една жена от една ин витро процедура има две деца - едното от първия опит, а другото - след година и нещо, от съхранените ембриони. Интересното е, че на практика децата са братя - разнояйчни близнаци, но родени в различни години. Първите близнаци в България от замразени ембриони се родиха при нас още преди 9 години и сега са във втори клас.
- Може ли да се избира полът на бебето при зачеване в епруветка?
- В световната медицина има разработени ефективни методи за селекция на пола чрез разделяне на "мъжките" от "женските" сперматозоиди. Обаче е забранено прилагането им, което е записано и в Закона за здравето. Единствените изключения се правят по медицински показания - за да бъде предотвратено генетично заболяване, свързано с пола. Например хемофилия, някои форми на мускулна дистрофия, далтонизъм и др., от които страдат децата от мъжки пол. В такива случаи при ин витро оплождането има два метода, с които може да изберем пола. Единият е, както споменах, като се разделят сперматозоидите на мъжки и женски. Другият начин е, когато вече има готов ембрион, при ин витрото може да се вземат от него 1 или 2 клетки и след съответното изследване (т.нар. PGD - предимплантационна генетична диагностика), в матката да бъдат върнати само ембрионите от съответния пол, напр. женски.
- Това означава ли, че заченатите ин витро или по друг метод бебета се раждат здрави? Без увреждания...
- Действително ембрионът се изследва прецизно, преди да бъде върнат в майката. Съвременната медицина го позволява. От друга страна, много по-специално се проследява едната такава бременност (често те са при жени над 35 г.) и евентуалните аномалии се откриват рано. На такъв принцип работим не само ние в България, а всички колеги по целия свят. Като цяло вероятността от раждане на деца с вродени заболявания не е изключена - тя е толкова, колкото и при естествено заченатите деца.
- Заедно с напредването на асистирана репродукция с бързи крачки се развива и генното инженерство, програмирането на гените... Възможно ли е обединяването на двете да се използва в ущърб на човечеството?
- Винаги има вероятност за осъществяване на нечии черни фантазии - да се отвори кутията на Пандора. Но всяка цивилизована държава притежава някакъв биоетичен кодекс, макар че в момента все още няма единно становище в света по много от въпросите. Например в някои страни е разрешена т.нар. сурогатност - една жена да износи бебето на друга. У нас това е забранено в момента, тъй като Семейният кодекс прави трудно след това осиновяването на такова дете, понеже майката, която го ражда, е биологичният родител, независимо кои са генетичните му родители и те просто може да не успеят да си го вземат. По този правен казус при изработването на съответната наредба на МЗ бяха правени консултации и с нас. В крайна сметка се стигна до решението да се забрани медицинската процедура сурогатна бременност, за да не попаднат хората в юридическия капан на кодекса. Поне засега... В бъдеще, ако неправителствени организации и заинтересувани лица настояват, може да бъде променен кодексът в тази му част и въз основа на това - и наредбата, която третира медицинската процедура. Забранено е, както е известно, и клонирането на хора. Правенето на модификации в генома на бъдещия индивид също е забранено.
- Вие и колегите ви по света, помагате ли на природата или й се противопоставяте, извършвайки процедурите са асистирана репродукция?
- Може би някой ден ще разберем... Действително някои ни казват: "Ще се пържите в ада, защото Господ е решил тези хора да нямат деца, а вие му противоречите". Може и да е така... Но от друга страна, ако Господ бе решил така, нямаше да позволи науката да измисли, а ние - лекарите, да прилагаме успешно тези методи. Но убеден съм, че всички колеги по света са най-малкото удовлетворени, когато видят щастливите лица на влюбените, които след години чакане най-после държат в ръцете си своята рожба. И още нещо: мисля, че е
важно какви хора ще отгледаме и възпитаме, а не как сме ги направили...
Истината е, че с прилагането на тези методи няма да се решат демографските проблеми на която и да е държава, но се решават проблемите на безплодните двойки, а това е тяхно гарантирано право.
Правната норма
Добре е и пациентите да се запознаят с наредба 28 на МЗ от 2007 г., която третира проблемите на асистираната репродукция, както и медицинския стандарт за провеждането на разновидностите й. От нея пациентите ще разберат кога и къде трябва да си направят съответните изследвания. А те са доста. Важно е да се знае, че задължително всички пациенти се изследват за полово предавани болести, за СПИН, хепатит В и С, сифилис (важат за 3 месеца), микробиологични причинители (изследването важи 30 дни, след като е направено), жените трябва да имат изследвания на хормоните, а мъжете - спермограма. Когато се започне процедурата, провеждат се и други изследвания.
Текстовете в нея отразяване изискванията на директива 23 от 2004 г., както и на директиви 17 и 86 от 2006 г. на Европейската комисия, които са свързани с трансплантациите и асистираната репродукция и касаят всички аспекти по отношение безопасност, сигурност, качество и пр. на процедурите.ккк
Щъркели в бели престилки
- До 1978 г., когато дойде на бял свят първото бебе, заченато в епруветка - Луиза Браун, единственият начин семейството да се сдобие с дете бе естественият контакт (или осиновяването). Така се поставя начало на асистираните репродуктивни технологии (АРТ) - група методи за лечение на стерилитета, прилагани с цел повишаване на процента на забременяване.
- 10 години по-късно се ражда и първото българско (и на Балканския полуостров) бебе, заченато ин витро - Илияна Тирилова. "Виновниците" за това са доц. д-р Илия Ватев и екипът му.
Вече близо 30 години техниките за оплождане извън организма не са екзотика - те стават все повече, по-детайлни, по-щадящи, по-надеждни и се развиват с огромна скорост.
- При процедурата оплождане ин витро (in vitro fertilization - IVF) се вземат зрели яйцеклетки от жената, оплождат се от сперматозоиди в специална петриева паничка в лабораторията и полученият ембриони се връщат обратно в матката на жената 2-5 дни след оплождането. Тази процедура е избор на лечение при пациентки с увредени, запушени или липсващи маточни тръби, в случаи на стерилитет с неизяснен произход, ендометриоза, тазововъзпалителна болест, имунологични фактори, нарушения в овулацията и леки до умерени форми при мъжки фактор на безплодие.
- Вътрематочна инсеминация (IUI) представлява инжектиране на селектирани и активирани сперматозоиди директно в матката. Извършва се около времето за овулация. Методът се пропоръчва при леки до умерени форми на безплодие, причина за което е намалената сперматозоидна концентрация или намален брой прогресивно подвижни сперматозоиди. Понякога този метод на лечение се препоръчва и при стерилитет с неизяснен произход.
- Нова страница в изкуственото оплождане през 1993 г., когато за първи път се приложи т.нар. икси-манипулация (или икси-техника). Съкращението икси означава буквално преведено инжектиране на един сперматозоид в цитоплазмата на една яйцеклетка. Така е намерено първото надеждно решение за 50% от стерилитета в семейството. В първите една-две години са лекувани мъже с тежки нарушения, но все пак в еякулата им има сперматозоиди. Но съществува контингент от мъже, при които в еякулата няма нищо, изобщо липсват сперматозоиди. Сега методът е значително по-развит.
- Нов метод за лечение на безплодието е ин витро матурация (IVM), който е значително по-справедлив спрямо жената предимно с факта, че при процедурата не й се дават хормонални препарати. Методът се прилага, когато причините за безплодието са при мъжа, когато жената има онкологични заболявания или други, при които хормоналните лекарства се противопоказни. Вече и в България има родено едно бебе по този метод, очаква се всеки момент второто да проплаче.
- Друга новост в медицинската наука е методът "изкуствена матка". Той е приложим, подходящ и препоръчителен за двойки, които са опитали няколко пъти ин витро и процедура е била безуспешна. Прилага се вече и у нас и има родено българче по този метод.
ЦЕНАТА
В известни европейски клиники за репродуктивно здраве цената на ин витро процедурата е 2000-5000 евро, в САЩ - 12 хил. долара. В Дания например ин витро зачеването на бебе е безплатно за родителите му. Ала в САЩ желанието за дете се подчинява на изискванията на пазара. Продължаването на рода вече е привилегия на богатите, а това от своя страна става повод не само за социални, но и за политически недоволства.
Изкуственото оплождане е вече индустрия, в която годишно се въртят милиарди долари. Медицинските застраховки поемат само разходите по първия опит за ин витро оплождане. Яйцеклетки от други жени, "майки под наем" и други помощни средства плащат тези, които ползват услугата. Само през 2000 г. са родени 35 хил. деца, благодарение на техниките на асистираната репродукция, което е само 1% от всички новородени. Но страната "печели" 35 хил. щастливи семейства.
Бебе на годината
За пръв път в надпреварата на провеждащата се за 10-а поредна година национална кампания "Бебе на годината" ще се включат и малчовците, заченати по... "нетрадиционен" начин. Ако родителите искат рожбата им да се роди на 31 декември или 1 януари и да кандидатства за приза "Бебе 2009", то трябва да бъде заченато между 15 април и 5 май 2008 г., са пресметнали специалистите. Те припомнят, че ин витро бебета обикновено се раждат през 38-ата седмица, вместо през 40-ата, както е при заченатите по естествен път.