В световен мащаб около 23-25% е успеваемостта на ин-витро методите. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Милко Сираков – акушер-гинеколог в Майчин дом и член на Асоциацията по семейно планиране. По думите му, някои жени лесно реагират на процедурите и с минимални средства се стимулира процеса на оплождането. Други, обаче, много по-трудно реагират и при тях се налага прилагането на по-тежки схеми, които оскъпяват процедурата.
При около 45-50% от случаите с проблем за забременяване причината е в репродуктивните проблеми на мъжа, посочи гинекологът. „При мъжа ситуацията е по-проста – може да има възпаление на простатата, на тестисите – неща, които се лекуват от уролозите. При жената проблемите могат да се дължат на запушени тръби, може да няма овулация, да има еднометриоза, която също пречи на забременяването. При жените проблемът е или механичен – запушени тръби, или хормонален”, обясни специалистът.
Доц. Сираков посочи, че в 10% от случаите абортът води до възпаление на тръбите или на матката на жената. В част от случаите, когато жената не е искала да прави аборт, но по някаква медицинска причина това се е наложило, се стига и до психологически последици. Може да се получат т.нар. психосоматични заболявания, допълни гинекологът. По думите му профилактичните акушеро-гинеколкогични прегледи трябва да се правят поне веднъж в годината. „Ако всяка жена си прави поне веднъж годишно цитонамазка, ракът на шийката на матката би бил ликвидиран”, подчерта доц. Сираков.
Повишената раждаемост през 2009 г. в сравнение с последните две – три години показва до голяма степен, че има някакъв оптимизъм в хората. Ако си чертаеш мрачно бъдеще, няма да тръгнеш да създаваш деца в този момент. По думите му, за да станат родители, мъжът и жената трябва да имат не само физическа, но и социална зрялост. Доц.Сираков каза, че решението да станат родители зависи повече от социалния статус на хората, от това какво образование имат, какво работят. „Хората с по-високо образование обикновено първо чакат да завършат образованието си, после не малка част от тях чакат да се реализират или поне да започнат някъде реализацията си и чак тогава решават да станат родители”, обясни гинекологът. Според него младежите в България не са достатъчно образовани по въпросите на сексуалното и репрудоктивно здраве. Доц. Сираков посочи, че в сравнение с преди 20 години образоваността е много по-голяма, но трябва да се създаде една стройна система за обучение, която да обхване училищата и техните програми. „Тази система трябва да започне да образова децата в областта на семейното планиране още от ранни детски години. В Швеция още от първи – втори клас започват подобни часове на разбираем за децата език. Започват от елементарните неща – анатомия, физиология и като стигнат до възраст да започнат полов живот, вече знаят за какво става дума”, заяви гинекологът. Часове по сексуално здраве трябва задължително да се въведат в българското училище от първите класове, плавно, на разбираем за децата език. Децата не трябва да възприемат тези неща като нещо пикантно, а като нещо съвсем естествено, което е част от живота, подчерта доц. Сираков.