Доста наболял проблем напоследък е въвеждането на генно-модифицирани храни в масовата продукция и в магазинната мрежа. Европейският съюз наскоро разреши вноса на ГМ продукти, а в Америка това е утвърдена практика.
ГМ храните са на другия полюс на т.нар. органични продукти, които са декларирани като напълно естествена продукция и много хора ги смятат за значително по-здравословни и 'истински' . Факт е, обаче, че те са доста по-скъпи от ГМ храните... та така, какво е вашето мнение по този противоречив въпрос?
Ще допуснем ли генно модифицирани храни в България?
Тъпчат ни тайно с генномодифицирани храни и напитки
На опаковките липсва задължителната информация, санкцията до половин милион лева не е застигнала нито един търговец или производител
Генномодифицирани храни и напитки се предлагат у нас под прикритие. Десетки видове тестени, месни и шоколадови изделия, както и бира, кисело мляко, олио, синьо сирене и хляб, които съдържат генномодифицирани организми, няма как да се разпознаят, защото на опаковките липсва задължителната информация, че те са рожби на лабораторни експерименти. Констатацията е направена след анализ на различни видове храни в страната, сочи заключение на Националния център за опазване на общественото здраве и Министерство на здравеопазването.
Изумен бях от анализите на специализираната лаборатория за изследване на генномодифицирани съставки в храните, която при 300 проверки през миналата година е установила генномодифицирани организми (ГМО) в 10 на сто от стоките. Въпреки че употребата на тези храни не е забранена, това трябва да бъде указано върху етикетите, а това не се случва, заяви по време на дискусия за качеството на храните председателят на Националната асоциация на потребителите Богомил Николов.
ГЛОБИТЕ ЗА
ПОДОБНИ
НАРУШЕНИЯ
СА ДО 500 000 ЛВ.
На практика обаче санкционирани няма. Виновникът трудно може да бъде намерен, тъй като много от храните се произвеждат у нас, но с вносни суровини. От друга страна, Законът за храните у нас е твърде либерален и за храни с ГМО под 0,9% етикетирането не е задължително.
Досегашните проверки са показали наличието на следните генномодифицирани продукти на българския пазар: царевично брашно - българско и внос, вносни пуканки и соево брашно, български колбаси със съставки от ГМ соени зърна, както и соеви изолати и гранулати. Повечето от тях са изходни суровини за редица храни, така че броят на видоизменените храни набъбва многократно. От царевица се произвеждат брашно, грис, масло, нишесте, гликоза. Те от своя страна се влагат в консервирани храни, храни на зърнена основа, инстантни супи, майонеза, тестени изделия, сладкиши и др. Соевите зърна се използват при производството на растително масло, соеви сосове, тофу, гранулати и лецитин, които присъстват като съставки в шоколада, сладкарски и тестени изделия, дресинги, колбаси и кайма. Семената на рапицата се използват основно при производството на олио.
Европейското законодателство е въвело
СТРИКТНИ
ИЗИСКВАНИЯ
КЪМ ЕТИКЕТИРАНЕТО на генномодифицираните храни, което трябва да се прилага и в България. Ако храните съдържат, съставени са от или са произведени от ГМО, това трябва да бъде отразено на етикета им по съответния начин. Предварително опакованите ГМ продукти трябва да носят етикет със следното обозначение: „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми“ или „Този продукт съдържа генетично модифициран... (име на организма)“.
Ако храните не са предварително пакетирани и се предлагат в ресторанти, болници и др., означението трябва да се поставя в близост до мястото на излагането им. Тези изисквания към етикетирането се отнасят и до високо рафинирани продукти, като олио, извлечено от ГМ царевица, или захар от ГМ захарно цвекло.
Всеки разрешен в Европейския съюз продукт може да се пуска законно и на българския пазар. Няколко са разрешените от ЕС генномодифицирани организми (ГМО) и генномодифицирани (ГМ) хранителни продукти. Това са няколко хибрида царевица, соя и рапица. Въпреки това в България не е постъпвало заявление за пускане на пазара на ГМ продукти и храни, нито е извършвана оценка на риска за човешкото здраве и околната среда преди пускането им на пазара, както изисква Законът за храните.
Регламент 1829/2003 поставя условията кои артикули трябва да бъдат етикетирани в съответствие с приложените биотехнологични изменения, обясни н.с. I ст. Цвета Георгиева, завеждащ лаборатория за анализ на ГМ храни към Националния център по опазване на общественото здраве. От храните това са соя, царевица, рапица, домати и памук.
С аналогични етикети трябва да са и следните добавки: захар от ГМ захарно цвекло, лецитин и витамин Е от ГМ соево зърно и целулоза от ГМ памук. Тя допълни, че сред ГМО продуктите, които все още не са одобрени и трябва да бъдат етикетирани, са: доматен сос от ГМО домати, чипс от ГМ картофи и скорбяла от ГМ картофи и пшеница.
ГМО В БЪЛГАРИЯ
ИМАТ
ПОВЕЧЕ ВРАГОВЕ, отколкото привърженици. Преди две години Сдружението за биологично земеделие „Агролинк“, съвместно с редица правителствени и неправителствени организации, направи безуспешен опит за обявяване на България за зона, свободна от генномодифицирани организми. Според председателя на „Агролинк“ д-р Светла Николова у нас се отглеждат нелегално стотици декари генномодифицирани култури, като соя, царевица, слънчоглед, тютюн, картофи и др. Семената им се внасяли безпрепятствено в страната и се отглеждали с комерсиална цел.
Д-р Николова имаше амбицията да направи обследване на съмнителни посеви и след лабораторни анализи да изобличи нарушителите. Липсата на средства обаче стопира намеренията C в зародиш.
Публикации
