Оплождане ин витро (IVF)

Оплождане ин витро (IVF)

Процедурата оплождане ин витро представлява вземането на зрели яйцеклетки от жената, оплождането им от сперматозоиди в специална петриева паничка в лабораторията и трансферирането на получените ембриони обратно в матката на жената 2-5 дни след оплождането. Тази процедура е избор на лечение при пациентки с увредени, запушени или липсващи маточни тръби. Освен това, IVF се прилага и при случаи на стерилитет с неизяснен произход, ендометриоза, тазово-възпалителна болест, ранно редуциране на яйчниковите резерви и свързан с тях инфертилитет, имунологични фактори, нарушения в овулацията и леки до умерени форми при мъжки фактор на безплодие.

Около 25-35% от жените, които опитват процедурата ин витро оплождане забременяват, или по-точно – вероятността за успех на програмата варира от 0 до 70%, което зависи от фактори като възраст на жената, причина за инфертилитета и опита на екипа в IVF програмата.

IVF процедурата може да доведе до физическо и емоционално напрежение, но стресът и безпокойството могат да бъдат редуцирани, особено ако пациентите са добре информирани за самата процедура.

Ин витро оплождането включва следните стъпки:

Първа визита:

По време на първата визита, лекарят набелязва план за IVF лечение и пациентите подписват форма за информирано съгласие. По време на прегледа, с помощта на катетър, се определя размера, формата и посоката на матката. Това ще помогне на лекуващия лекар да се ориентира къде ще постави ембрионите в деня на ембриотрансфера. Преди стартирането на IVF цикъла е необходимо партньорът да отдели семенна течност за анализ. Ако се използва дарителска сперма се избира донорът.

Стимулация на яйчниците:

Лекарят обсъжда с пациентите кой протокол за стимулация е най-подходящ. Предписват се лекарства за стимулиране на яйчниците, с цел формирането на оптимален брой яйцеклетки – лекуващият лекар ще мониторира този процес чрез ултразвукови прегледи и кръвни тестове за изследване на хормоните. Обикновено пациентите получават лекарства, известни като гонадотропин-релизинг хормон агонист (Decapeptyl) или гонадотропин релизинг хормон антагонист (Orgalutran, Centrotide) – тези медикаменти възпрепятстват преждевременното узряване и отделяне на яйцеклетки от яйчниците по време на IVF стимулацията.

След това се предписват медикаменти, известни като гонадотропини (Puregon, Gonal-F, Menogon), които стимулират яйчниците, с цел образуване на по-голям брой яйцеклетки. Гонадотропините се прилагат под формата на инжекции, които се поставят в корема, горната част на ръката или бедрото. Лекуващият лекар определя най-подходящата за пациента доза и го информира за възможните рискове, странични ефекти, както и за ползата от тези медикаменти.

Аспириране на яйцеклетките:

Фоликуларната пункция се извършва под въздействие на обезболяващи медикаменти. Процедурата обикновено продължава около 30 минути, в зависимост от броя на фоликулите. При аспирацията на яйцеклетките се използва трансвагинално ултразвуково устройство, към което се добавя специален водач с дълга тънка игла. С тази игла се аспирира течността от фоликулите, която се изследва под микроскоп за наличие на яйцеклетки. Изолираните яйцеклетки се пренасят в инкубатор, който поддържа необходимата температура и условия за оплождането и по-нататъшно развитие на ембрионите.

След фоликуларната пункция пациентите остават за около 2 часа в стаята за възстановяване. Манипулацията е амбулаторна и не налага болничен престой.

Инсеминиране и оплождане на яйцеклетките:

В деня на фоликуларната пункция партньорът отделя семенна течност, необходима за оплождане на яйцеклетките. Препоръчително е полово въздържание 3?5 дни. Семенната течност се подлага на специална обработка и приблизително 4-6 часа, след аспирирането на яйцеклетките, те се инсеминират. На следващия ден яйцеклетките се оценяват за оплождане, чийто характерен белег е наличието на 2 пронуклеуса. Единият от тях съдържа генетичният материал от яйцеклетката, а другият – от сперматозоида.


Зряла яйцеклетка Оплодена яйцеклетка на
стадий пронуклеуси

Развитие на ембрионите и ембриотрансфер:

С цел селекция, оплодените яйцеклетки, наречени вече ембриони се култивират минимум 48 часа преди да бъдат пренесени в матката на жената. Ембриотрансферът може да се извърши на 2-ри, 3-ти или 5-ти ден. Лекуващият лекар и ембриологът обсъждат с пациентите качеството на ембрионите и заедно вземат решение колко от тях да бъдат пренесени в матката. Обикновено се трансферират 1-4 ембриона, в зависимост от тяхното качество, причината за безплодието и възрастта на пациентката. Процедурата е безболезнена и не изисква анестезия.


Двуклетъчен ембрион Четириклетъчен ембрион Осемклетъчен ембрион

Тест за бременност:

Лекуващият лекар назначава тест за бременност около 2 седмици след извършването на фоликуларната пункция и ембриотрансфера.