Диспансерното наблюдение е метод за активно динамично наблюдение и въздействие върху здравното състояние на бременните и на лица със заболявания, който включва лечение, рехабилитация и медико-социална адаптация. Броят на прегледите и медикодиагностичните дейности, необходими за проследяване на състоянието на здравно осигурените лица, са задължителни и се заплащат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Дейността на общопрактикуващите лекари по наблюдение на недиспансеризираните здравноосигурени лица включва:
- Дейност за имунопрофилактика.
- Дейност при провеждане на профилактични прегледи на недиспансеризирани здравноосигурени лица над 18 години.
- Изпълнение на програма "Детско здравеопазване"
- Изпълнение на програма "Майчино здравеопазване"
Изпълнение на програма "Майчино здравеопазване"
Целта на програмата е да осигурява нормалното протичане на бременността и изхода от нея за майката и плода. Обхващат се бременните и родилките до 45 дни след раждането.
Дейности на общопрактикуващия лекар при бременност
Регистрация на бременната
- Установяване на бременността в ранен период по клинични белези и насочване към акушер-гинеколог.
- При установена бременност общопрактикуващият лекар е длъжен да извърши или насочи бременната за:
- Анамнеза и общ статус;
- Пълна кръвна картина с определяне на кръвната група, кръвна захар, Rh-фактор и Васерман. При бременна с Rh (-) фактор задължително се изследва кръвна група и Rh-фактор на партньора;
- Изследване на урина - албумин, захар, ацетон, билирубин, уробилиноген и седимент, а при нужда - бактериологично изследване;
- Ръст, телесно тегло, артериално налягане;
- Тазови размери;
- Консултация със стоматолог;
- Медико-генетична консултация (при жени над 35 години и мъже над 50 години; при предишно дете с вродени аномалии и др.);
- При наличие на колпит - вземане на влагалищен секрет и изпращане за микробиологично изследване с оглед своевременно саниране;
- При екстрагенитални заболявания - консултация със съответен специалист за последващо поведение;
- При нежелана бременност - изготвяне на необходимите изследвания и насочване за прекъсване на бременността.
Проследяване на нормална бременност от общопрактикуващия лекар
- Наблюдението е ежемесечно от момента на установяване на бременността и ежеседмично през последните 45 дни преди предполагаемия термин на раждане.
- Изследване на кръвна картина (червена, при нужда - пълна) - 6, 8 и 10 лунарен месец. Изследване за HIV и HBsAg (еднократно).
- Изследване за наличие антитела при Rh (-) или АВО-несъвместимост:
- От 9 до 12 г.с. - на бременни с обременена акушерска анамнеза;
- От 17 до 20 г.с. - на бременни с необременена акушерска анамнеза и отрицателен Rh-фактор;
- От 29 до 32 г.с. - на бременни с Rh (-) фактор без наличие на антитела при първото изследване. - Изследване на урина- ежемесечно и при нужда бактериологично изследване.
- По време на консултация следи:
- Тегло;
- Артериално налягане;
- Обиколка на корема и височина на фундуса на матката;
- Движения на плода (от 18 г.с. - 20 г.с.);
- Проследяване на сърдечните тонове на плода;
- Определяне на положение и предлежание на плода (методи на Леополд). - Насочване за ехографско изследване в периода на 16 г.с - 20 г.с. към специалист акушер-гинеколог по време на бременността.
- Указания за двигателния и хранителен режим на бременната и подготовка за процеса на раждане.
- Общопрактикуващият лекар издава болничен лист за отпуск по майчинство 45 дни преди предполагаемия термин на раждане и обменна карта за родилно отделение, в което е отразено състоянието на бременната през целия период на наблюдение.
- Общопрактикуващият лекар има право да води раждане само в случаите, когато то е започнало в неговата практика до пристигане на специализиран екип.
Насочване на бременната към АГ специалист в следните случаи
- При неблагоприятни промени в размерите и формите на костния таз.
- Обременена акушерска анамнеза - стерилитет (първичен или вторичен), инфертелитет, мъртвораждания и др.
- При Rh-несъвместимост и/или доказани Rh-антитела, първораждаща над 30 години - след 32 г.с., многоплодна бременност, предхождащо оперативно родоразрешение.
- Седалищно предлежание при първораждаща, при жени с тесен таз и пелвиофетална диспропорция.
- При ранна гестоза на бременността (emesis gravidarum).
- При атипично и патологично предлежание на плода.
- При съпътстващи екстрагенитални заболявания.
Искане за поемане на лечението от болнично заведение (хоспитализация) се предприема при следните случаи:
- При клинични симптоми за заплашващ аборт.
- При клинични симптоми за плацента превия, съмнение за преждевременно отлепена плацента, съмнение за руптура на матката след извършване на съответна премедикация.
- При съмнение за преждевременно пукнат околоплоден мехур и преждевременно раждане.
- При съмнение за плацентарен полип след аборт или раждане.
- При клинични симптоми за ранни (без emesis gravidarum) и късни гестози.
- При преносване - след 7-ия ден от вероятната дата на раждането.
- При данни за фетален distress и интраутеринно ретардиран плод.
- При съчетаване на бременност с други тежки заболявания (диабет, сърдечно-съдови, неврологични или др.).
- При тесен таз 10 дни преди определения термин за раждане.
- При бременни с утежнена акушерска анамнеза (мъртвораждания, спонтанни аборти и др.)
Общопрактикуващият лекар осъществява лечебно-диагностична дейност и наблюдение на жените в следродовия период в следната последователност:
- Едно задължително домашно посещение в първите 24 часа след изписване от родилното отделение.
- До 45-ия ден след раждането извършва два прегледа на родилката: първи - на 15-ия ден и втори - до 45-ия ден.
Общопрактикуващият лекар извършва домашни посещения на регистрираните при него бременни и родилки в следните случаи:
- При бременни с нормално протичаща бременност и съпъдстващи други соматично заболявания.
- На бременни с отклонения в нормалната бременност при провеждане на съвместно домашно лечение с акушер-гинеколог.
- При необходимост от извършване на манипулации в дома на бременната или родилката.
- При повикване от бременната или родилката при възникнал здравословен проблем.
Изпълнение на програма "Детско здравеопазване"
Целта на тази програма е да подпомогне лекарите от системата на доболничната помощ относно наблюдението на растежа и развитието на децата до 18-годишна възраст. Тя е насочена към здравите деца (от 0 до 18 години); деца с повишен медико-социален риск; деца с хронични заболявания.
Общопрактикуващият лекар задължително извършва:
- Преоценка на психическото и физическо състояние на детето, съобразно възрастта му, резултатите от направените антропометрични измервания, клиничния преглед и лабораторните изследвания.
- Общия вид на детето; наличие на вродени аномалии; наличие на рахит; сърдечен и коремен статус - за откриване на вродени и придобити кардиопатии, хепатоспленомегалия, туморни формации.
- Провежда разговор с майката за наблюденията й относно развитието на детето, хигиенно-хранителния му и двигателен режим и закаляване и при нужда ги коригира.
- Води стриктно документацията на детето, отразявайки всички показатели от антропометричните измервания при прегледа, резултатите от направените изследвания, анамнестичните данни от майката и обективния статус от клиничния преглед, преценката си за нервно-психическото развитие на детето в личната амбулаторна карта.
- При установяване на патологични отклонения насочва своевременно детето към консултация със специалист от съответния профил.
- Съставя индивидуален хигиенно-хранителен и двигателен режим за детето и го предоставя за прилагане от майката с подробни указания.
При необходимост от медикаментозна профилактика предписва необходимото лекарствено средство и разяснява на майката начините за неговото приложение.
Патронажни дейности, извършвани от екипа на семейния лекар:
Осъществяват се за новородени и деца с повишен медико-социален риск до 7-годишна възраст по домовете.
- Общопрактикуващият лекар посещава и извършва обстоен преглед на новороденото дете в първите 24 часа и между 14-ия и 20-ия ден след изписването му от родилния дом.
- Запознава се с обменната карта от родилния дом, изисква допълнително информация от майката за раждането и инциденти с детето в дните, прекарани в родилния дом. При необходимост се свързва с микропедиатър за допълнителна информация.
- Общопрактикуващият лекар или медицинска сестра, работеща в практиката му, под негов контрол обучава и демонстрира на майката всички манипулации и процедури, свързани с отглеждането и полагането на грижи а новороденото.
- Обяснява и разяснява необходимостта от спазване на санитарно-противоепидемичен режим и начините, по които трябва да бъде осъществен.
- До края на първия месец медицинската сестра посещава ежеседмично детето и контролира как майката изпълнява дадените указания за отглеждане на новороденото.
- При провеждане на профилактичните прегледи на детето до навършване на едногодишна възраст съгласно Наредба №2 от 4 февруари 2003г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на здравно осигурените лица, общопрактикуващия лекар, респективно работещата под негов контрол медицинска сестра, след извършване на профилактичния преглед, дава указания за отглеждането, храненето и дневно-охранителния режим на детето.
Имунизации:
В дейността си по провеждане на имунопрофилактиката общопрактикуващият лекар се ръководи от Имунизационния календар в Република България и сроковете за извършването им.
Активно наблюдение от общопрактикуващия лекар на деца с повишен медико-социален риск:
- Недоносени и преносени.
- Близнаци.
- Родени с тегло над 4500 грама.
- Деца, родени с интраутеринна хипотрофия.
- Осиновени.
- Деца на самотни майки и сираци.
- Деца на родители-алкохолици, с медикаментозни зависимости, наркомани или с психиески отклонения.
- Деца, родени от HIV-серопозитивни майки.
- Деца, родени от майки, регистрирани като боледуващи или преболедували инфекции, предавани по полов път.
- Деца на диабетно болни.
- Деца, контактни с туберкулозно болни.
- Хипотрофични деца.
- Деца, живеещи при лоши социално-битови условия и психо-емоционален стрес.
- Деца от малцинствени групи и затворени общности.
- Деца с вродени аномалии и малформации.
- Деца, боледуващи често от остри респираторни заболявания и бронхопневмонии (повече от 4 пъти годишно).
- Деца с чести диспептични заболявания.
- Изкуствено хранени деца до 3-месечна възраст.
Диспансеризация на деца с хронични заболявания и деца с непоносимост към белтъка на кравето мляко - съобразно Наредба №2 от 4 февруари 2003г.(ДВ бр.16/2003г.) за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица.
Публикации
